от gogogo » 04 Окт 2012 13:01
lz2sdc твоята мечта звучи много красиво. По същия начин звучеше и мечтата на Енерей. Обаче аз положих доста усилия в няколко дълги коментара да покажа, че това е илюзия.
Накрая попитах Енерей, защо нарича с неприлични имена цианите. Отбелязвам, че съм българин. Той ме нарече сократовец, което ако беше истина, щеше да е похвала за мен. Кои са по-лоши, ние или те? Кой направи по-големи зулуми, ние или те? В качеството си на какви определяме, че ние имаме право на съществувание, а те не? Но това е отмятане от темата, затова се връщам, на написаното от теб.
Както писах и в предишните си коментари по темата, връщането на село не е възможно на тоя етап. Връзката със селото е прекъсната. Изгубени са трудовите навици. Изгубено е познанието. Един гражданин, ако се върне на село, е просто загубен.
Ето имаме го съвсем нагледно. Има огромни къщи на смешни цени. Има пустееща земя. Има европейски фондове. Никой не се връща на село. И отговора на питанката вече го написах.
Относно генераторите със сигурност не могат да влязат във веригите. Големите работят с големи. С Пешо няма да работят. Това си е правило, не подлежи на обсъждане. Нещо такова, ако влезе при малкият търговец, също няма да прокопса. Очевидно е, че начин за спирането му ще се намери бързо.
И това няма да е за селяните. На тях не им е необходима кой знае каква енергия. За гражданите е потребно. Но има силен икономически интерес. В икономиката няма случай Давид да е победил. Но дори да го нямаше, многократно е показвано, че нещо ново, което заплашва нещо старо, винаги е срещало упорита съпротива. Съпротивата отпада в два случая. Първият е когато носителя на новото е по-силен от носителя на старото. Вторият случай е когато носителя на старото е по-силен, но придобие новото. Отново нямаме никакви изключения.
Отпадайки грижата за енергийната задоволеност, не отпадат житейските въпроси. И днес единствената грижа относно енергията е едни пари да минат от нашия в чужд джоб. Това като времетраене на процеса е нищожно. Отпадането на разплащането за комунална услуга, не отваря такъв прозорец, в който да си позволим пътувания, почивки и други глезотии. Процеса по плащане сумарно в цялата година, едва ли надхвърля няколко часа.
velin доколкото правителствата не са собственик на активи от енергийния сектор или с намаляващи такива постоянно, то промени на този пазар, не биха довели до политическа нестабилност, доколкото държавите нямат активна роля на него или по принцип изобщо нямат намеса.
Адаш Нз френската република, хептем съвсем не е първата, организационната форма република е бая по-стара, от колкото си мислиш. Много лесно е да се каже — това е старо, таралясника е за подмяна. Подмяна с какво? Ако нямаш отговора на този въпрос, не е морално да задаваш темата.
А да и за различните. Различните страдат. Естественият порив в обществото е да отритне различните. Оставени сами на себе си, различните умират. Една от основните роли на днешната държава е да позволи съществуването на различните. Няма държава, няма различни.
Тук една вметка и за банките. Изказването е абсолютно подвеждащо. Можеш ли да живееш/работиш без заплата? Тогава банките, защо трябва да могат???
В една друга тема преди минути написах, че не умея нищо полезно. Но диплома по икономика имам (няколко) и си въобразявам, че са ми известни механизмите. Така, че преди да изстрелваш в мое присъствие смели икономически модели, е необходимо да ги защитиш. Ако ли не, аз ще ги торпилирам, за да не внасят заблуда у други.
И последният въпрос. Сегашното управление. Точно то показва, колко велико нещо е републиката. Нямаме никакво основание да недоволстваме от това кой са или какво вършат. Ние сме ги пратили там. Забележете, че назад в историята съвсем не сме имали комфорта да определяме съдбините си. Днес те произтичат изцяло и само от нас.
За малко щях да пропусна. Материалният просперитет, не е и никога не е бил от компетенцията на държавата. Това е икономически въпрос и винаги е бил, ще бъде. Днешната икономика е най-благоприятната исторически, защото точно тя ни дава всички лостове, сами да определим материалното си състояние. Забележете, че допреди последната световна война, това изобщо не е било така.
Това е второто голямо благо, на което се радваме днес, сами да определим еднолично материалното си положение и наред с това да определим бъдещето си. Никога преди в историята обикновеният човек, не е имал нито едно от двете.