Правене на платки в домашно любителски условия.
Публикувано на: 10 Май 2010 17:51По принцип вече почти никой не си прави платките в къщи, но често се случва за една или две малки платки да не ни се чака по няколко дни, докато ни ги направят в платкаджийницата. Затова ще опиша подробно как аз си ги правя такива прототипни платки по фотометода. За този метод има огромно количество информация в Интернет, но тук ще опиша точно как аз ги правя със снимков материал, така че да може да се повтори лесно от всеки, който иска.
1.Почистваме най-идеално платката с гореща вода и веро или няква друга миеща субстанция.Последва още едно обезмасляване със спирт.Оставяме я няколко десетки минути да изсъхне добре.
2.Пръскаме платките равномерно със спреи позитивен лак за платки-снимка.0, на леко затъмнено място.
3.Слагам платката в кутия от бонбони за да не влиза светлина вътре, и я суша в грила или във фурна на печка, където лака да изсъхне по бързо на температура около 60-70 градуса по целзий.Това отнема средно около 30-40 минути.
4.Принтирам платката на прозрачен лист-примерно за ламиниране на документи, или за подвързване на учебници, с настройки на принтера за максимално черно.
5.Идва най-важния момент-осветяването на позитивния лак.Това съм го реализирал с 4 броя пури-луминисцентни лампи х8 вата всяка с UV излъчване-дължина на вълната 365 nm. които съм монтирал вътре в кутия от скенер. Паля ги с електронен баласт чрез копче изведено отвън на кутията от скенера.
Каква е цялата идея тук-мястото на платката, което е пръснато с позитивен лак, когато се освети от UV светлина то после разяжда този лак чрез сода каустик и пада от платката, като под него се показва медния слой, а това място което не е било осветявано с UV светлина не се разяжда лака и не пада от содата,а после този слой лак, които е останал пази медния слои от железния трихлорид и така там под него си остават медните писти. Когато потопим след това платката в киселина/железен трихлорид/, която разяжда медния слои.
Слагаме плаката с рисунката на платката на стъклото на скенера, върху плаката слагаме платката с добре изсъхнал позитивен лак на нея, затваряме капака на скенера и включваме ув лампите за около 10 минути да осветяват платката и позитивния лак през плаката.
6.След като изключим ув лампите изваждаме платката и я потопяваме в разтвор на сода каустик и вода. Съдържанието на сода каустик и вода аз лично определям опитно като се водя от максимата че една платка трябва да се разяде до 3-4 минути максимум. По нета съм срещал много видове рецепти и средно хората казват около 8грама сода на 1 литър вода, но това не е много правилно-един път става добре, друг път не става изобщо с точно 8 грама сода. Поради тази причина слагам една щипка сода в съд с около1 до 2 литра вода и потапям платката, чакам малко и за около 10-20 секунди, но ако не започне да се вижда как се разяжда позитивния лак добавям още малко сода и така през 10-20 секунди, като добавя един два пъти сода получавам нужната ми скорост на разяждане на лака, там където е бил осветен от ув светлината. Когато падне всичкия лак, който е бил осветен остават на платката само пистите покрити с ув лак, които имат леко зеленикаво-синкав цвят.Тези писти, плаката с черното мастило ги е предпазила от осветяване с ув светлина в скенера и затова те не се разяждат от содата. Следва обилно изплакване с течаща вода на платката и вече имаме готова "начертана" платка с позитивен лак.снимка 1 и снимка 2 , която платка можем да сравним с принтираната прозрачна плака.
7.Следва ецване в железен трихлорид.Позитивния лак не се разяжда от железния трихлорид и затова медния слой, който е покрит с този лак не може да се разяде от киселината, а медния слой, които не е защитен с нищо се разяжда от железния трихлорид. Тук за да стават нещата по-бързо, прилагам две хитринки. Първо платките с киселината ги поставям в стъклен буркан, а самия стъклен буркан в по голяма пластмасова вана, в която предварително съм сипал гореща вода, така че да се повиши температурата на киселината,като това повишаване на температурата ускорява два- три пъти процеса във времето. Втората хитринка е да пускам от обикновенна въздушна помпа от аквариум и въздух вътре в буркана с киселината, да бълбука по време на ецването, като това също ускорява процеса доста и чрез тези две малки хитринки една платка се ецва за около 4-5 минути при нова киселина и около 10 минути при вече стара киселина-снимка 3. След като се ецнат, пак следва обилно измиване с течаща вода и пак ги сравнявам с принтираната прозрачна плака -снимка 4.
8.Позитивния лак го свалям най-накрая от пистите с памук напоен със спирт, а при нужда може да се тръкнат и малко с полир или ситна шкурка за да падне бързо лака и да се покажат пистите - снимка 5.
9.Медния слой или по-просто казано пистите на платката имат само една неприятна особеност-ако се оставят на въздух, те бързо се окисляват и затова е добре да се калайдисат всички медни писти, веднага след като стане платката и чак след това да се споят елементите по тях.За самото калайдисване на пистите пак си има една малка хитринка-в шишенце от лак за нокти съм приготвил разтвор от колофон и спирт с гъстота като на олио. С четчицата, която си е в капачката на това шишенце от лак за нокти мажа цялата платка, все едно я боядисвам с този разтвор на колофон и спирт.Това помага много при калайдисването, както и използването на калай с по-малка температура на топене-няма нужда поялника да е нагрят на макс за да топи твърд калаи
и в следствие да се отлепи някоя от по-тънките писти по време на калайдисването.
1.Почистваме най-идеално платката с гореща вода и веро или няква друга миеща субстанция.Последва още едно обезмасляване със спирт.Оставяме я няколко десетки минути да изсъхне добре.
2.Пръскаме платките равномерно със спреи позитивен лак за платки-снимка.0, на леко затъмнено място.
3.Слагам платката в кутия от бонбони за да не влиза светлина вътре, и я суша в грила или във фурна на печка, където лака да изсъхне по бързо на температура около 60-70 градуса по целзий.Това отнема средно около 30-40 минути.
4.Принтирам платката на прозрачен лист-примерно за ламиниране на документи, или за подвързване на учебници, с настройки на принтера за максимално черно.
5.Идва най-важния момент-осветяването на позитивния лак.Това съм го реализирал с 4 броя пури-луминисцентни лампи х8 вата всяка с UV излъчване-дължина на вълната 365 nm. които съм монтирал вътре в кутия от скенер. Паля ги с електронен баласт чрез копче изведено отвън на кутията от скенера.
Каква е цялата идея тук-мястото на платката, което е пръснато с позитивен лак, когато се освети от UV светлина то после разяжда този лак чрез сода каустик и пада от платката, като под него се показва медния слой, а това място което не е било осветявано с UV светлина не се разяжда лака и не пада от содата,а после този слой лак, които е останал пази медния слои от железния трихлорид и така там под него си остават медните писти. Когато потопим след това платката в киселина/железен трихлорид/, която разяжда медния слои.
Слагаме плаката с рисунката на платката на стъклото на скенера, върху плаката слагаме платката с добре изсъхнал позитивен лак на нея, затваряме капака на скенера и включваме ув лампите за около 10 минути да осветяват платката и позитивния лак през плаката.
6.След като изключим ув лампите изваждаме платката и я потопяваме в разтвор на сода каустик и вода. Съдържанието на сода каустик и вода аз лично определям опитно като се водя от максимата че една платка трябва да се разяде до 3-4 минути максимум. По нета съм срещал много видове рецепти и средно хората казват около 8грама сода на 1 литър вода, но това не е много правилно-един път става добре, друг път не става изобщо с точно 8 грама сода. Поради тази причина слагам една щипка сода в съд с около1 до 2 литра вода и потапям платката, чакам малко и за около 10-20 секунди, но ако не започне да се вижда как се разяжда позитивния лак добавям още малко сода и така през 10-20 секунди, като добавя един два пъти сода получавам нужната ми скорост на разяждане на лака, там където е бил осветен от ув светлината. Когато падне всичкия лак, който е бил осветен остават на платката само пистите покрити с ув лак, които имат леко зеленикаво-синкав цвят.Тези писти, плаката с черното мастило ги е предпазила от осветяване с ув светлина в скенера и затова те не се разяждат от содата. Следва обилно изплакване с течаща вода на платката и вече имаме готова "начертана" платка с позитивен лак.снимка 1 и снимка 2 , която платка можем да сравним с принтираната прозрачна плака.
7.Следва ецване в железен трихлорид.Позитивния лак не се разяжда от железния трихлорид и затова медния слой, който е покрит с този лак не може да се разяде от киселината, а медния слой, които не е защитен с нищо се разяжда от железния трихлорид. Тук за да стават нещата по-бързо, прилагам две хитринки. Първо платките с киселината ги поставям в стъклен буркан, а самия стъклен буркан в по голяма пластмасова вана, в която предварително съм сипал гореща вода, така че да се повиши температурата на киселината,като това повишаване на температурата ускорява два- три пъти процеса във времето. Втората хитринка е да пускам от обикновенна въздушна помпа от аквариум и въздух вътре в буркана с киселината, да бълбука по време на ецването, като това също ускорява процеса доста и чрез тези две малки хитринки една платка се ецва за около 4-5 минути при нова киселина и около 10 минути при вече стара киселина-снимка 3. След като се ецнат, пак следва обилно измиване с течаща вода и пак ги сравнявам с принтираната прозрачна плака -снимка 4.
8.Позитивния лак го свалям най-накрая от пистите с памук напоен със спирт, а при нужда може да се тръкнат и малко с полир или ситна шкурка за да падне бързо лака и да се покажат пистите - снимка 5.
9.Медния слой или по-просто казано пистите на платката имат само една неприятна особеност-ако се оставят на въздух, те бързо се окисляват и затова е добре да се калайдисат всички медни писти, веднага след като стане платката и чак след това да се споят елементите по тях.За самото калайдисване на пистите пак си има една малка хитринка-в шишенце от лак за нокти съм приготвил разтвор от колофон и спирт с гъстота като на олио. С четчицата, която си е в капачката на това шишенце от лак за нокти мажа цялата платка, все едно я боядисвам с този разтвор на колофон и спирт.Това помага много при калайдисването, както и използването на калай с по-малка температура на топене-няма нужда поялника да е нагрят на макс за да топи твърд калаи
и в следствие да се отлепи някоя от по-тънките писти по време на калайдисването.