Накратко за управлението и работата на радиолампите

Тук е мястото да споделим полезна техническа информация

Накратко за управлението и работата на радиолампите

Мнениеот Gogo55 » 02 Фев 2010 01:11

Ще се опитам да дам малко кратки обяснения и напътствия с цел да се разбере принципа на управление на радиолампите, а също и да се увеличат тесла трафовете във форума:
Първо трябва да си изясним как работи една радиолампа.Радиолампите, които се използват основно тук са триоди,тетроди или пентоди. При трите вида имаме общо, че се управляват от първата си решетка-тоест също като транзистора-той се управлява от базата /гейта при мосфети/. Разликата е, че на първата решетка на лампата трябва да имаме отрицателно напрежение спрямо катода й , за да бъде запушена. Когато искаме да икономисаме втори траф за това отрицателно напрежение просто повдигаме катода с резистор спрямо масата и той се оказва положителен спрямо масата, а първата решетка, ако я дадем на маса - тя е отрицателна спрямо анода.Така вече знаем кога лампата е запушена.Ако започнем да подаваме напрежение на първата й решетка, то лампата започва да се отпушва и през веригата анод-катод да протича ток/при тарнзистора е дреин-сорс или колектор-емитер/. При тетрода и при пентода трябва да подадем и положително напрежение на втората решетка, но не по-голямо по стойност от анодното-това вече в даташиита се гледа, а ако искаме да увеличим тока през веригата анод-катод можем да повишаваме напрежението на втора решетка, но то винаги трябва да е по-малко от анодното.След това вече следват класовете на усилване А,В,С,D,АВ,С2, и т.н. За тях вече е по-добре да се чете специализирана литература, защото тяхното обяснение е поне 2 страници и ме мързи да го пиша. Основното вече го знаем за това как работи една лампа-тя може да се сравни до някъде с транзистора или с променлив резистор, на който се променя стойноста спрямо величината на подаденото напрежение на първа решетка на дадената лампа.
Сега за Тесла трафа-имаме общо три намотки без твърда сърцевина,навити на тръби, като първичната е обикновено с по-голям диаметър от вторичната и двете намотки са една в друга,третата намотка обикновено се именува Л2 и е намотката за обратна връзка-тоест за задействане на лампата.
Как работи трафа? От източник на напрежение се подава напрежение на първичната намотка на трафа,която също е свързана с кондензатор, така че да се получи LC верига с дадена резонансна честота. По индукция се индуцира напрежение в Л2 и в Л3. Напрежението от Л2 се подава към първа решетка на лампата и тя се отпушва в точно определен момент и така имаме постоянни незатихващи трептения в първата намотка Л1/първичната/ и следователно индуциране на същите трептения в останалите две намотки Л2 и Л3. Иначе казано имаме най-обикновен трептящ кръг, който го има във всеки един радиоапарат на входа от антената. Дали ще правим факелник с две намотки или трансформатор на Тесла с три намотки принципа е еднакъв и след като се разбере, е много лесно да се смятат и навиват намотки за каквато си искаме честота или диапазон от честоти.
Основното е да имаме резонанс който се постига /намира/ чрез подбиране на правилното съотношение между навивки и стоиност на кондензатора вързан в тази LC верига. Смятането на това може да стане по много начини и чрез най-различни формули или с готови програми, които се мотаят по нета.
След като сме получили резонанса и незатихващите трептения, което се установява чрез осцилоскоп,честотомер или светване на газонапълнена лампа, поставена близо до намотката, идва момента на зрителния ефект- дължината на искрата или на огъня. Те се появяват при резонанс и могат да се видят при напрежение от 600V нагоре като при 600V са с дължина 1-3см средно и зависят от мощноста- амперите. Следва повишаване на напрежението и амперите от наша страна чрез други трафове или утроители, учетворители и т.н. с цел да се получи още по-голяма дължина. От тук имаме два варианта-при ниска честота в КХц имаме тънки и остри искри, а при висока честота в мегахерцов обхват имаме пламък, огън,плазма. Колкото е по-ниска честота, толкова са повече раздалечени една от друга искрите и са по тънки. И обратно с повишаване на честот- искрите започват да се приближават една към друга, да стават по дебели и така докато се съединят и се получи огънче тип факел-това става от 1-2МХц/някои казват от 5МХц/ нагоре.
Следва момента с настройката на самата лампа,за да може да подържа тези искрички без да прегрява и да се отпушва точно толкова, колкото искаме-тоест да влезне в режим и да работи правилно. Ако искаме да щадим и да си пазим лампата, то трява да сме навили на намотката за обратна връзка точно толкова намотки че от създадената индукция в нея да се индуцира точно толково напрежение колкото е дадено за избраната лампа. Ако по няква причина сме навили повече намотки на тази навивка то с резистор можем да ограничим индуцираното в нея напрежение до дадена точно избрана стойност видяна от даташиита на лампата или да си правим опити като подаваме повече или по-малко. Тук се иска само да знаем закона на Ом и да можем да мерим напрежение. Втората настройка е да определим индуктивното съпротивление на първичната намотка L1-XL при дадената честота. То трябва да е толкова голямо в омове, че при работа на тази намотка през нея да не премине повече ток, от колкото може да поеме анода на лампата,ако е в повече и ни мързи да правим корекции на първичната намотка то може да сложим резистор с намотки върху него между анода и първичната намотка, така че през анода на лампата да не преминава повече ток, от колкото може да поеме той или ако сме решили да го изнасилваме, то докато придобие вишнев цвят-в това си състояние с вишневи аноди лампата може да работи дълго време. Някои лампи може да работят и с червени аноди, но това вече е въпрос на личен избор до колко ще насилваме лампата. Ако лампата е тетрод или пентод то трябва по същия начин с волтметър и делител. Ако напрежението е над обхвата на волтметъра да мерим и по закона на ом да си смятаме колко волта ще пуснем на втората и решетка-тук единственото условие е напрежението на втората решетка да е по-ниско от това на анода. Тук също имаме два варианта-чрез резистор да ползваме от анодното напрежение и да подаваме на втората решетка точно избрана стойност от даташиита на лампата или да увеличаваме тази стойност докато ни е кеф, но в никъв случай да не е повече от примерно 90% спрямо анодното. Източника на напрежение за втората решетка може да е отделен траф или както написах по-горе да се ползва основното анодно напрежение през резистор.
Стойностите на кондензаторите се избират ориентировъчно за първоначалните пускове според предвидената честота /обикновенно са в пкф/ и след като тръгне системата се подбират вече опитно до наи-добър резултат или се ползват променливи кондензатори.
След като имаме вече настроен Тесла траф или факелник, може да решим да слушаме музика с него-тогава трябва да вкараме още една честота в трептящия кръг които обикновенно е с една строго фиксирана честота, която зависи от броя на намотките на първичната навивка и от стойноста на кондензатора, свързан към нея последователно или успоредно/има два вида трептящи кръгове-последователен и успореден/.Втората честота може да се вкарва по 4 начина.
1.анодна модулация-анодното напрежение постъпва на анода на лампата през вторичната намотка на друг траф,а на първичната му намотка, чрез транзистори или чрез други лампи по еднотактна или двутактна схема го модулираме със звукова честота от плеър някъв.
2.Чрез модулация на напрежението, което подаваме на втора решетка-то вече обикновенно е под 1000V и може да се накъса/модулира/директно чрез транзистор или друга лампа.
3.Чрез модулация на първа решетка-тук вече е доста по-ниско и следовалтелно още по-лесно с транзистор се модулира.
4.Чрез модулиране на самия катод спрямо маса-пак е наи лесно със транзистор.
-По принцип модулацията, без значение коя от четирите вида е, може да става чрез "клатене" на първичната намотка на трансформатор,а вторичната да прави модулацията. Може да става директно чрез лампа или транзистор-обикновен, мосфет или къвто имаме под ръка, стига да може да работи на нужната честота, която искаме да модулираме.
Сега малко и за факелника-при него имаме само две намотки,третата липсва,но принципа е същия. Първата намотка се води дросел, втората намотка се води резонатор. Напрежението от източника примерно анодния траф се подава на дросела, като излезе от дросела се подава на анода на лампата и на резонатора. От диаметъра на резонатора, диаметъра на проводника и броя на навивките на този проводник зависи колко ще е резонансната честота-също както е при Л3 при самия Тесла траф. Тук обратната връзка се взема от обикновен проводник, който е навит с 1/2 до 3/4 витки около стърчащия електрод от горния краи на резонатора. Обратна връзка се взима също и като се използват две метални пластини с даден размер примерно 15х15мм като едната пластина е закрепена към горния край на резонатора, а другата е на определено разтояние от нея. Като се регулира това разтояние се променя дължината на факела или на искрите при ниска честота. Във втората пластинка се индуцира също напрежение аналогично на намотката за обратна връзка, което напрежение през разделителен кондензатор се подава на първа решетка на лампата, за да може тя да започне да "щрака" в синхрон с резонансната честота и така да поддържа трептенията незатихващи в трептящия кръг. Ако напрежението, което се индуцира и отива в първа решетка на лампата е голямо то се слага един резистор с нужната стойност да стане делител на напрежение и така да не се претоварва първата решетка на лампата. Разделителния кондензатор в обратната връзка се слага, ако прехвърчи искра между двете пластини да не отиде директно анодното напрежение в първата решетка и да унищожи лампата.
Иначе казано по-просто е предпазител,а резисторите които се слагат във веригите на анода, първа и втора решетка са ограничители на тока и също така делители на напрежение-демек пак са нещо като предпазители на лампата. Чрез тях се подбира и фино регилура напрежението и ампеража, така че да са винаги под дадени безопасни стойности за анод, втора и първа решетка на избраната лампа, за да може тя да работи дълго и да ни радва.
Gogo55
Gogo55
Администратор
 
Мнения: 496
Регистриран на: 30 Яну 2010 05:17

Назад към Книги и информация

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта

cron