Електроника за управление на електролизата

[jammerbg]

Не съм се обидил - няма за какво
Аз нямам голям опит с ННО клетката и благородно завиждам на тези, които правят опити, па били те и неуспешни.
Интуицията ми подсказва, че информацията в нетя е дезинформация, която да охлади страстите на мераклиите за "свободна" енергия. Определено трябва много труд, но и прозрение дадено свише, за да се намери правилния вариант - а такъв сигурен съм, има!

[simonit]

Търся идеи, съвети за направата на съдина за електролизера, или от някъде ако може да се закупи нещо готово. По диагонала е някъде около 25см.

[lz2sdc]

Търся идеи, съвети за направата на съдина за електролизера, или от някъде ако може да се закупи нещо готово. По диагонала е някъде около 25см.

Ако няма да излиза на изложба и да е евтинко, в супер маркерите или в складовете на едро, може да си вземеш кубична кутия/и със сирене - 10L.
.
Иначе съм се ориентирал към тези кофички (при мен от сметана, бабето, много я харчи и вече имам 8 бр ) Всяка една кофичка ще бъде свързана с маркуче в долния й край, към обща тръбичка, която пък ще отвежда към по-голяма кофа - 10L. Така, скачените кофички-клетки, ще се допълват равномерно от голямата, в която пък, за автоматизация може да се добави ниво регулатор с магнет вентил за допълване. За маркучетата, може да погледнеш в авторемонтните магазини или в близката аптека, да вземеш за стотинки уринаторни торбички с еднометрови маркучета (но те са тънки). Виж, за щуцери в които да втикваш тръбичките, не се сещам...?


Ще започна с този , (а в последствие и този) тип клетки. Идеята ми е, навиването на стоманената тел - жила, да е под формата на хоризонтална двойка спирали на едно ниво. Отстоящи, една в друга на 2-3 mm, като от центъра на спиралата, ще отвежда единия извод, а от периферията, другия. Ако мога визуално да го опиша, подобие на ръкави в спирална галактика. В кофичката, на вертикално ниво, да има разположени (отстоящи на 1.5-2см.), 4 или повече такива спирали. На дъното да има магнитна бъркалка, а под кофичката PC вентилатор с залепен магнит от хард диск. Идеята е, водата да се бърка за по-ефективна електролиза, като свежи молекули винаги са в промеждутъка на двата електрода.

Във всички видео клипове, които съм виждал, след първоначалния момент в който изригва облак от газ, процеса някак намалява интензивността. Причината е, че миниатюрните мехурчета не могат да напуснат веднага пространството между двете плочи. Така и намалява обема на водата с "несчупени" молекули между плочите, които "изчакват" мехурчетата, да се издигнат за да се попълни пространството с нови молекули. Именно, за това се и използва втората, по-ниска честота в PWR генераторите за HHO. Първата честота е в резонанс (както я наричат някъде "магическата" 21.4 KHz) с връзките на водната молекула. Втората честота, модулира първата, като за части от секундата я деактивира и позволява на молекулите да заемат мястото на излитащите мехурчета. Когато има и въведено разбъркване, този процес е по-ефективен. Именно за това и избрах хоризонталната спиралната форма, защото мехурчетата, моментално ще напуснат обсега на протичащия между електродите ток. От горе идват нови молекули (защото бъркалката прави засмукване, а мехурчетата се издигат по периферията на съда). Когато генератора е изграден с неръждаеми вертикални плочи, мехурчетата от ниската част на съда,трябва да изминат доста разстояние, докато напуснат пространството на плочите. Колкото повече газ остава за единица време, между плочите, толкова по-ниско е нивото на електролизата. Това е и другата причина поради, която ще експериментирам със стоманените жила.

Друг момент, в който се забавя процеса е, че издигнали се до повърхността на водата, мехурчетата се отблъскват в обратна посока (повърхностния ефект). Така след минута, съда се запълва с милиарди мехурчета газ, които не могат да напуснат ефективно между електродното пространство. Мехурчетата на повърхността, напускат водата под натиска на долните мехурчета. Да, но вече съдината е пълна с неизползвана в дадения момент газ. Тук идва и другата ми идея, която би трябвало да намали този ефект. Утра звук - пиезокерамична мембранка, разположена в горната част на капака, изстрелва ултра звук към повърхността на водата, образувайки стотици трептения, които да разпукват докосващите се до повърхността, мехурчета. Така, те по-бързо ще се отделят от водата.Надявам се, това да подобри значително процеса, вследствие на което с минимална енергия да се извежда достатъчно количество браун газ.
Би било добре и да се експериментира и в още една посока, която ще обхване в честотна зависимост, протичащия ток между самите клетки... истината е че трябва да се действа!

[simonit]

Клетката която съм направил е [ +H+H+H+H+] това е само за единия канал, общо са 33 плочи с размери 15см*6.5см. Плочите са през 2мм, а напрежението ми е около 30V, но като са натовари пада до около 25V. За пробите съм събирал дъждовна вода и каквото е оставил господ в нея, а сякаш не е малко, десетина минути след началото на валежа направо от керемидите. Не съм слагал никаква допълнителна химия. Моята първоначална идея също беше да намаля височината за сметка на дължината но ламарината която ми донесоха ми стигна само за тези размери. Не знам по какъв начин ще са уплътнят тези кофички като имам впредвид че и малкото налягане което ще са получи е от вътре на вън, което обхваща целия капак и ще го раздува. Аз намерих едно 30 литрово бидонче със допълнителен винт над капака, като долният капак е със гумен "О" пръстен. Играхме си да удължаваме изводите монтирах клетката, щуцер и така нататък. Сложих един маркуч в кофа със десетина сантиметра вода и чакам да тръгне газ. Ха Ха почти тръгна за около над 2 минути ми източи почти 50см3. Като надух през щуцера въздух, че то сякаш си е отворено, направо съм се отчаял. Това с магнитната бъркалака си е направо чудесна идея, също съм мислил и за експерименти със ултра звук, но не съм достигнал още до този етап.