simonit написа:Търся идеи, съвети за направата на съдина за електролизера, или от някъде ако може да се закупи нещо готово. По диагонала е някъде около 25см.
Ако няма да излиза на изложба и да е евтинко, в супер маркерите или в складовете на едро, може да си вземеш кубична кутия/и със сирене - 10L.
.
Иначе съм се ориентирал към
тези кофички (при мен от сметана, бабето, много я харчи и вече имам 8 бр
) Всяка една кофичка ще бъде свързана с маркуче в долния й край, към обща тръбичка, която пък ще отвежда към по-голяма кофа - 10L. Така, скачените кофички-клетки, ще се допълват равномерно от голямата, в която пък, за автоматизация може да се добави ниво регулатор с магнет вентил за допълване. За маркучетата, може да погледнеш в авторемонтните магазини или в близката аптека, да вземеш за стотинки уринаторни торбички с еднометрови маркучета (но те са тънки). Виж, за щуцери в които да втикваш тръбичките, не се сещам...?
Ще започна с
този , (а в последствие и
този) тип клетки. Идеята ми е, навиването на стоманената тел - жила, да е под формата на хоризонтална двойка спирали на едно ниво. Отстоящи, една в друга на 2-3 mm, като от центъра на спиралата, ще отвежда единия извод, а от периферията, другия. Ако мога визуално да го опиша, подобие на ръкави в
спирална галактика. В кофичката, на вертикално ниво, да има разположени (отстоящи на 1.5-2см.), 4 или повече такива спирали. На дъното да има
магнитна бъркалка, а под кофичката PC вентилатор с залепен магнит от хард диск. Идеята е, водата да се бърка за по-ефективна електролиза, като свежи молекули винаги са в промеждутъка на двата електрода.
Във всички видео клипове, които съм виждал, след първоначалния момент в който изригва облак от газ, процеса някак намалява интензивността. Причината е, че миниатюрните мехурчета не могат да напуснат веднага пространството между двете плочи. Така и намалява обема на водата с "несчупени" молекули между плочите, които "изчакват" мехурчетата, да се издигнат за да се попълни пространството с нови молекули. Именно, за това се и използва втората, по-ниска честота в PWR генераторите за HHO. Първата честота е в резонанс (както я наричат някъде "магическата" 21.4 KHz) с връзките на водната молекула. Втората честота, модулира първата, като за части от секундата я деактивира и позволява на молекулите да заемат мястото на излитащите мехурчета. Когато има и въведено разбъркване, този процес е по-ефективен. Именно за това и избрах хоризонталната спиралната форма, защото мехурчетата, моментално ще напуснат обсега на протичащия между електродите ток. От горе идват нови молекули (защото бъркалката прави засмукване, а
мехурчетата се издигат по периферията на съда). Когато генератора е изграден с неръждаеми вертикални плочи, мехурчетата от ниската част на съда,трябва да изминат доста разстояние, докато напуснат пространството на плочите. Колкото повече газ остава за единица време, между плочите, толкова по-ниско е нивото на електролизата. Това е и другата причина поради, която ще експериментирам със стоманените жила.
Друг момент, в който се забавя процеса е, че издигнали се до повърхността на водата, мехурчетата се отблъскват в обратна посока (повърхностния ефект). Така след минута, съда се запълва с милиарди мехурчета газ, които не могат да напуснат ефективно между електродното пространство. Мехурчетата на повърхността, напускат водата под натиска на долните мехурчета. Да, но вече съдината е пълна с неизползвана в дадения момент газ. Тук идва и другата ми идея, която би трябвало да намали този ефект. Утра звук - пиезокерамична мембранка, разположена в горната част на капака, изстрелва ултра звук към повърхността на водата, образувайки стотици трептения, които да разпукват докосващите се до повърхността, мехурчета. Така, те по-бързо ще се отделят от водата.Надявам се, това да подобри значително процеса, вследствие на което с минимална енергия да се извежда достатъчно количество браун газ.
Би било добре и да се експериментира и в още една посока, която ще обхване в честотна зависимост, протичащия ток между самите клетки... истината е че трябва да се действа!