До колкото разбрах от обясненията на Мишел Давид, а и
поради липса на друга информация, Реактора на Пантон е
тясно свързан с машината на Армстронг.
Която е един вид парогенератор със специални изходни
отвърстия произвеждащи енергиен заряд.
". Г-н Армстронг, който разучи това явление, призна че
разделението на двата флуида не става във вътрешноста
на устройството при кипенето, но на точката където
парата излиза, търкайки се о стените на крана."
Така , от първоначалното откритие става ясно , че при
наличието на вода+температура+някакво налягане+скорост
+/най-важното условие/някакво триене На Изхода се
получава електрическа енергия.
По-късно явно Фарадей продължава проучването:
"Г-н Faraday доказа по-късно, че парата не произвежда
електричество когато е много загрята и суха , но
произвежда в изобилие когато я прекарваме, преди
изхода, през една кутия, в която има навлажнени
кълчища, където тя се запасява с течни капчици. Именно
тези капчици се наелектризират, търкайки се о стените
на изходното отвърстие." - тука се потвърждават
горните твърдения , като се прави доуточнение, че
парата трябва да е с определено съдържание на водни
капчици ,т.е. не трябва да е суха/прегрята/.
Мижел Давид споменава и друг опит:
"Един интересен експеримент беше направен в 1875 в
същия ред на идеи в Научната академия от Г-н Thomasi
. Този физик създаде магнити, без да подлага желязо
или стомана, както Arago, на въздействието на спирала,
през която минава електричество, но поставяйки една
пръчка във вътрешността на тръба, през която струи
пара. Една медна тръба с диаметър 2-3 мм се увива
спираловидно около желязна тръба; пускаме пара с
налягане 5-6 атмосфери през тръбата, железният
цилиндър се намагнетизира и запазва своята магнитност
рез цялото време, докато през него минава пара."- тук
има малко двоен смисъл така както е написано , но на
мен ми звучи , сякаш е заместил електричество в
спирално навит кабел с медна тръба с пара
спираловидно навита около тръба /като обикновена
намотка на електромагнит/. Доста интересно , още
повече, че тук водата няма пряко съприкосновение с
металната тръба, ако това е така?!?
Все пак в първата част на горенаписаното за Томаси
сякаш се твърди , че парата минава през тръба с
метална пръчка в нея . /както Пантон-реактора/
Добре е да се провери все пак това с медната тръба?!
Най близката наука , която разглежда тези процеси в
момента е Магнитохидродинамиката.
" Магнитохидродинамиката (МХД) (магнитофлуиддинамика
или хидромагнетика), е академична дисциплина, която
изучава динамиката на електропроводими флуиди. Примери
за такива флуиди включват плазма, течни метали и
солена вода. Думата магнитохидродинамика се получава
от магнито- означаваща магнитно поле, хидро-
означаваща флуид, и динамика означаваща движение.
Предметът МХД е основан от Ханес Алфвен, за което
последния получава Нобелова награда за физика през
1970.
Уравненията, описващи МХД, са комбинация от
уравненията на Навие-Стокс за хидродинамиката и
уравненията на Максуел за електромагнетизма. Тези
диференциални уравнения трябва да се решат
едновременно. Това е твърде сложна задача, символично
решима само в най-прости случаи. За реални задачи се
използват решения с числени методи на СУПЕРКОМПЮТРИ.
Тъй като МХД е теория за флуидите, тя не засяга
кинетични явления, например такива, за които
съществуването на дискретни частици или на нетоплинни
разпределения на скоростите им е важно.
Някои изследователи развиват новаторски подход за
вискозна, несвиваема МХД, който избягва определени
трудности на традиционните подходи при избора на
основни променливи на уравненията. Вместо използването
на СКОРОСТТА и МАГНИТНОТО поле, като основни
променливи се избират ТОКОВАТА ПЛЪТНОСТ и СКОРОСТТА на
флуида. Методът скорост-ток се прилага успешно за
доказване на свойствата на определени стационарни МХД
задачи и за разработване на ефикасен алгоритъм с
метода на крайните елементи за числена апроксимация.
Една от целите на предложения анализ е да се разшири
метода "скорост-ток" както аналитично така и числено
за по-сложни стационарни задачи, които възникват в
технологиите с течни метали и други приложения. Главни
инструменти за тази цел биха били методите с
интегрални уравнения, смесени вариационни формулировки
и комбинирането на метода с крайните елементи и метода
с граничните елементи."/копирано от Уикипедия/
Подчертал съм с главни букви Основните променливи за
тези процеси и от написаното по-горе разбираме , че
изчисленията на тези процеси е нещо изключително
сложно и доколкото се поинтересувах го правят основно
специалистите в петролната промишленост.
Материята по тази причина е изследвана Доста слабо и
откритията почиват повече на СЛУЧАЕН принцип.
Така че ДЕРЗАЙТЕ ЕНТУСИАСТИ, ИМА МНОГО ЗА ОТКРИВАНЕ
ОЩЕ!
Време е да се върнем на реактора на Пантон.
Аз лично се убедих, че в реактора на Пантон се създава
плазма. Не виждам начин да няма плазма при наличието
на Температура , Флуид, Скорост и Електромагнитно
поле.
Или по компетентно казано имаме Ендотермичен
процес/Ендотермичен процес или ендотермична реакция
(на гръцки: endon — вътре и на гръцки: therme —
топлина) е химична реакция, съпроводена с поглъщане на
енергия от външната среда във формата на топлина. При
тези реакции продуктите са енергийно по-богати от
изходните вещества. Обратната реакция се нарича
екзотермична.- Уикипедия/, Йонизация /Йонизация се
нарича процесът на образуване на йони от неутрални
атоми или молекули, като това е ендотермичен
процес.-Уикипедия/ и в крайна сметка можем да говорим
за Плазма , след като се образува и Електромагнитно
поле, което явно произхожда от електрически процеси
ставащи вътре в реактора/Плазма (на гръцки: πλάσμα -
пластичност) е цялостно или частично йонизиран газ с
голяма относителна концентрация на йоните, еднаква или
почти еднаква за положителните и отрицателните йони,
чиято скорост на движение под действието на външно
електрическо поле е по-малка от топлинната им скорост
на движение.-Уикипедия/
Значи, за да създадем Плазма ни е необходимо
електричество под формата на разряди, които ще
освободят йони , което с подаването на температура ще
доведе до йонизация на флуида и когато тя достигне и
надхвърли 1% ще имаме флуид със свойствата на Плазма,
който ще създаде електромагнитно поле.
Точно това и става в реактора на Пантон.
Създали сме условията за протичане на процеса.
Въпросът е как да им повлияем, така че да увеличим
определени фази от него.
Конкретно на нас ни е необходима максимална йонизация,
за да може да освободим колкото е възможно повече
свободни атоми и така да произведем горивен газ ,
което е и крайната ни цел.
Ужас , колко дълго стана , а това не е краят
Утре вероятно ще довърша, че го преработвам в по-приличен вид.