GEET Panton

[Чефо]

Поздравления за поста. Професионален подход. Има много материал за размисли.

[georgi_nz]

Аналогиите тук ми напомнят на аналогиите в топлотехниката, където са използвани следните понятия от електротехниката:
топлинно напрежение - разликата в темпетатурите между 2 точки
топлинно съпротивление - съпротивлението на изолацията на топлина на материала
топлинен ток - потока на провежданата топлина ....


И след като имаме ток на флуид по намотка - съответно движението на материята по спирала би предизвикало торсионо поле.
А това вече е авангардна физика , тази дето още не се учи в университетите, а се трупа теория.
Светила в тази област са Анатолий Акимов, Генадий Шипов , българите Божидар Палюшев и Владимир Терзийски.
Предпоследния е автор на "Физика на Бога", а последния е написал един интересен материал озаглавен "Летящите чинии на илюминатите", който го има в нета. Последния е на достъпен език и дава много материал за размисъл.

А лекциите на Акимов в София през 2006-та са на тема: " Експериментални прояви на торсионните полета и торсионните технологии" и са качени тук:
http://kolibka.com/2.html - раздел ЕНЕРГИЯ, в 4 части са и са на руски. Заслужава си да се гледат.

[TRANTOR]

Обещах да завърша вчера , но не успях , днес обаче , почти успявам .
Мишел Давид твърди , че е произвел генератори от тефлон и стъкло.
Основното при тях /това което е важно за нас/ е , че тези материали са диелектрици. Това е доста
интересно и ще доведе до доста нови експерименти по генератора.
Все пак ще е доста трудно да се работи с тези материали , защото изработката им ще е доста по-скъпа , а
и стъклото трудно ще издържи дълго на температурните напрежения.Тефлонът пък според мен има риск да се стопи при високи йонизации. Тефлонът има наследник , малко известният Силвърстоун/като пистата за
формула едно/, който е много по устойчив- ще ми е интересно с него , какво би се получило.
Предполагам , че е възможно с тези диелектрици реактора да е работил много по ефективно, но с кратък
живот.
Мисля така , защото според мен блъскащите се частици на флуида са губили по малко енергия , когато са се удряли по стените на реактора , отколкото при силно електропопроводимия метален реактор.
Но пък за сметка на това, много по високата йонизация е водила вероятно до много по-високи температури
на изходният газ.
Ползата от по-високата йонизация я виждам, в умаляване на големината на реактора/като дължина на
горивната камера/ или при двигатели , които изискват голям дебит и чрез увеличаване скоростта на
преминаващия флуид или може би чрез увеличаване на пространството между електрода и горивната камера да се намали времето за йонизация и от там да се постигне по-ниска температура със същият процент йонизация, както класическият реактор.
Все пак ползването на диелектрични материали трябва да се изследва по подробно и разнообразно.
За тези генератори от диелектрици аз силно се съмнявам че електрода /пръчката в средата/трябва да е от
същите материали!!!
Според мен той би трябвало да е от материал , кото силно стимулира статичното електричество при
температурни повишения и най-вече при газови взаимодействия.
Ако успее да се създаде висока йонизация и температурата се окаже твърде висока за двигателя с който ще се работи, според мен решенията са две:
Създаване на нов тип двигател, работещ на съответните температурни колебания/което ще е ужасно
трудоемко/, които ще са доста сериозни, предполагам от -30 до +над 1000, че може и много повече.
И намиране на начин на отнемане на тази температура преди влизането и в двигателя за друга полезна
работа или използването на целия флуид получен при този процес, за съвсем друга работа.
Имам и няколко Чудения или хипотетични въпросчета, така да се каже.
Например:
- Могат ли да се свържат няколко плазменни генератора в последователен режим?
- Ако сложим допълнителна овлажняваща камера точно след края на електрода или Преди неговия край - какво би се получило?
- Ако свържем няколко генератора последователно с междинни овлажняващи камери!?!
- Как би повлияло добавянето на течни кристали във флуида?
- Можем ли да подобрим йонизацията и скоростта на потока на флуида чрез инжекторното му впръскване?
- Как би повлияло добавянето на течен метал във флуида?
- Сигурно ли е, че /по думите на Мишел Давид/ генератора след продължителна работа, си създава особенно
покритие /деилектрично или друго/, с което подобрява работата си или това се дължи на друга промяна
/напр. кристализационни или др. структурни изменения?
- Биха ли могли два или повече такива двигатели да работят в режим, при който взаимно се подобряват
чрез електромагнитните си полета?/обратни общи полярности ,честотни модулации, хармонични влияния/
Честно казано за най-голяма ефективност залагам, ако се намери начин да се влияе на електромагнитното
поле създавано от двигателя!

Чух и четох бегло за този генератор още преди година , но тъй като все нямам време /което явно е всеобщ
проблем/, а и не разполагам с дори елементарна база за производство на необходимите елементи в завършен вид, така и не успях да му обърна внимание!
Нещо ме прихвана от седмица насам обаче и взех да размишлявам над тия неща, макар че съм пълен ентусиаст в тази насока и професията ми няма нищо общо с такава твърда наука , на която почива това откритие .
Просто ми стана интересно , чета разни форуми , гледам популярно е , но никаква конкретика няма за нищо от тази плазмена система.
Лично виждам голяма перспектива/и то практическа/, но 12 годишни проучвания , без няколко десетки тома
резултати - вижда ми се нереално.
Нито дума /почти/ за създаващите се полета около реактора, а тук аз виждам логичният начин за повишаване на КПДто му.
Доколкото забелязах всичко почива на практически опити и се питам - толкоз ли нямаше един истински
математик-физик с по сносен компютър да изчисли поне някакви основни стойности на плазмата?!?
Почти бих се обзаложил че ако се осъществи някакъв резонансен модел на реактора/например два реактора
работещи с различен поляритет, някакъв вид модулация, хармонично трептящи или нещо друго от тази свера/ би могло да се получи самозахранваща се система или поне система от взаимно увеличаващи полезното си действие елементи./ а защо не нещо подобно на двигателя на Тесла/
За някой специалист или друг с голям опит в тая материя може да съм дори смешен , но аз казвам това ,
което мисля , без дори да го определям, като полезно или грешно , защото стандартите и разбиранията се
менят. Не твърдя абсолюти, просто разсъждавам и се надявам да съм полезен.
Не възнамерявам да споря , а просто търся отговори и не бих ги приел без адекватни обяснения/поне за
мен/.
Благадоря за прочитането

[gogogo]

Хубаво е човек поне малко да се потруди, но при положение, че търсачката не показва резултат нито по името на човека, нито по мястото на провеждане, а само по заглавието, защото си е толкова тъпо написана тая търсачка, то нямаше да е зле връзките към четирите части да са по-точни:

http://kolibka.com/download.php?mid=7412
http://kolibka.com/download.php?mid=7413
http://kolibka.com/download.php?mid=7414
http://kolibka.com/download.php?mid=7415

Колибката е великолепен извор с ужасно устройство. По принцип, ако имаше субтитри те щяха да са със същата номерация, но наместо „m“, щеше да стои „s“ (идва от mov и sub най-вероятно), но тук няма.

Почти съм сигурен, че единия от тия двамата го бяха отровили с мед. Май тоя с †Бог. Спомням си съквартиранта преди десет години ни четеше тия щуротии, което значи, че и книгите са поне толкова стари. Ако не се лъжа, бяха издания на „Бард“.

Наречете ми задръстен, ретрограден тип, но за мен не е добра идея да си играем с неща дето толкова малко познаваме. Едно е да си правим Пантон, браунов газ, нагнетител на пара в карбуратор, местене на свещи като онзи руснак (забравих му името), а съвсем друго с тези, хм, торсионни полета. Особено, ако са нещо наистина такова дето ги описват, а именно енергийни отпечатъци или по-скоро сенки на по-високо енергийно ниво (наричано четвърто измерение) на всичко от това, което наричаме обективна реалност.

Да си играем с това, е като да си играем с ГМО — грубо вмешателство с твърде неизвестни последици, потенциално от много опасни до непоправими.

[gogogo]

Аз тук разбирам най-малко от точни науки, но от това дето четох при колегата Енерей, то излиза, че Пантон е създаден от някакъв французин в гаража му. Тоест той е бил запознат с науката даже по-малко от теб. Правил е дълги експерименти, за да получи нещо без сам той да го осъзнава докрай. И не на последно място, персоналните компютри бяха скъпа играчка през деветдесетте, Интернет беше хакерска приумица, а математическите програми, скъпи, сложни и недостъпни за ПК. Тоест нямало е от де да извади физик-химик-математик.

[TRANTOR]

Благодаря за коментарите на всички ви!
Малко настина като учебник съп писал на моменти , но просто търсих начини да се обоснова и да обясня конкретно и кратко.
Тва с тия торсионни полета ми звучи много познато , но нямам никакви спомени.
Вероятно ще ги попрегледам да видя за какво иде реч , но ако е наистина толкоз "Метафизично" , ще си е доста опасна тематика и не бих си блъскал много главата./ Пък може и да ви напиша още един
"трактат" в отделна тема /
На гогого ще отговоря , че се сетих за проблема с математическите изчисления , но просто ми хрумна , че може да е привлякал такъв специалист, когато е станал по-известен през последните години.
Все пак всичко е възможно.
Сега след толкоз много четене и писане , направо се омагьосах и се чудя да го почвам ли тоя реактор, как точно да го почна, какъв тип изпълнение?!?
Предполагам , че най-логично е да направя един стандартен и да си го хакна на агрегата , а после да му мисля нестандартния.
Бавно ще става де. То с мойто свободно време...
А и едно малко съкровище имам вкъщи , като ме види и е неотлъчно до мен, как да не му обърнеш внимание!
Ще видим!
Всичко най-хубаво ви желая!