Обещах да завърша вчера , но не успях , днес обаче , почти успявам
.
Мишел Давид твърди , че е произвел генератори от тефлон и стъкло.
Основното при тях /това което е важно за нас/ е , че тези материали са диелектрици. Това е доста
интересно и ще доведе до доста нови експерименти по генератора.
Все пак ще е доста трудно да се работи с тези материали , защото изработката им ще е доста по-скъпа , а
и стъклото трудно ще издържи дълго на температурните напрежения.Тефлонът пък според мен има риск да се стопи при високи йонизации. Тефлонът има наследник , малко известният Силвърстоун/като пистата за
формула едно/, който е много по устойчив- ще ми е интересно с него , какво би се получило.
Предполагам , че е възможно с тези диелектрици реактора да е работил много по ефективно, но с кратък
живот.
Мисля така , защото според мен блъскащите се частици на флуида са губили по малко енергия , когато са се удряли по стените на реактора , отколкото при силно електропопроводимия метален реактор.
Но пък за сметка на това, много по високата йонизация е водила вероятно до много по-високи температури
на изходният газ.
Ползата от по-високата йонизация я виждам, в умаляване на големината на реактора/като дължина на
горивната камера/ или при двигатели , които изискват голям дебит и чрез увеличаване скоростта на
преминаващия флуид или може би чрез увеличаване на пространството между електрода и горивната камера да се намали времето за йонизация и от там да се постигне по-ниска температура със същият процент йонизация, както класическият реактор.
Все пак ползването на диелектрични материали трябва да се изследва по подробно и разнообразно.
За тези генератори от диелектрици аз силно се съмнявам че електрода /пръчката в средата/трябва да е от
същите материали!!!
Според мен той би трябвало да е от материал , кото силно стимулира статичното електричество при
температурни повишения и най-вече при газови взаимодействия.
Ако успее да се създаде висока йонизация и температурата се окаже твърде висока за двигателя с който ще се работи, според мен решенията са две:
Създаване на нов тип двигател, работещ на съответните температурни колебания/което ще е ужасно
трудоемко/, които ще са доста сериозни, предполагам от -30 до +над 1000, че може и много повече.
И намиране на начин на отнемане на тази температура преди влизането и в двигателя за друга полезна
работа или използването на целия флуид получен при този процес, за съвсем друга работа.
Имам и няколко Чудения или хипотетични въпросчета, така да се каже.
Например:
- Могат ли да се свържат няколко плазменни генератора в последователен режим?
- Ако сложим допълнителна овлажняваща камера точно след края на електрода или Преди неговия край - какво би се получило?
- Ако свържем няколко генератора последователно с междинни овлажняващи камери!?!
- Как би повлияло добавянето на течни кристали във флуида?
- Можем ли да подобрим йонизацията и скоростта на потока на флуида чрез инжекторното му впръскване?
- Как би повлияло добавянето на течен метал във флуида?
- Сигурно ли е, че /по думите на Мишел Давид/ генератора след продължителна работа, си създава особенно
покритие /деилектрично или друго/, с което подобрява работата си или това се дължи на друга промяна
/напр. кристализационни или др. структурни изменения?
- Биха ли могли два или повече такива двигатели да работят в режим, при който взаимно се подобряват
чрез електромагнитните си полета?/обратни общи полярности ,честотни модулации, хармонични влияния/
Честно казано за най-голяма ефективност залагам, ако се намери начин да се влияе на електромагнитното
поле създавано от двигателя!
Чух и четох бегло за този генератор още преди година , но тъй като все нямам време /което явно е всеобщ
проблем/, а и не разполагам с дори елементарна база за производство на необходимите елементи в завършен вид, така и не успях да му обърна внимание!
Нещо ме прихвана от седмица насам обаче и взех да размишлявам над тия неща, макар че съм пълен ентусиаст в тази насока и професията ми няма нищо общо с такава твърда наука , на която почива това откритие .
Просто ми стана интересно , чета разни форуми , гледам популярно е , но никаква конкретика няма за нищо от тази плазмена система.
Лично виждам голяма перспектива/и то практическа/, но 12 годишни проучвания , без няколко десетки тома
резултати - вижда ми се нереално.
Нито дума /почти/ за създаващите се полета около реактора, а тук аз виждам логичният начин за повишаване на КПДто му.
Доколкото забелязах всичко почива на практически опити и се питам - толкоз ли нямаше един истински
математик-физик с по сносен компютър да изчисли поне някакви основни стойности на плазмата?!?
Почти бих се обзаложил че ако се осъществи някакъв резонансен модел на реактора/например два реактора
работещи с различен поляритет, някакъв вид модулация, хармонично трептящи или нещо друго от тази свера/ би могло да се получи самозахранваща се система или поне система от взаимно увеличаващи полезното си действие елементи./ а защо не нещо подобно на двигателя на Тесла/
За някой специалист или друг с голям опит в тая материя може да съм дори смешен , но аз казвам това ,
което мисля , без дори да го определям, като полезно или грешно , защото стандартите и разбиранията се
менят. Не твърдя абсолюти, просто разсъждавам и се надявам да съм полезен.
Не възнамерявам да споря , а просто търся отговори и не бих ги приел без адекватни обяснения/поне за
мен/.
Благадоря за прочитането