Проф. Стефан Найденов

Проф. Стефан Найденов

Мнениеот ogilc » 22 Яну 2013 20:25

Проф. Стефан Найденов

Въпрос: Знаем, че водата е основен източник на жи­вот, а тя непрекъснато намалява. Не ви ли смущава, че използвайки питейната вода и за гориво, ще се изостри още повече проблемът с водата в целия свят?
Отговор: В нашия случай може да се използва не само питейна вода, а изворска, дори сняг и дъждовна вода...
Един от журналистите в залата препоръча:
- Знаете ли, както усилено вървим към екологичес­ка катастрофа, малко ни остава да живеем. Публику­вайте вашите открития, не ги пазете!
Д-р Найденов се усмихна и непреклонен заяви:
- Нужно е да се събере международен форум и там, на него, да се намери отговор на този въпрос.
- Вашият автомобил и тези на екипа, който прави експерименти, с какво гориво се движат? - запита един германски журналист.
- Пишете каквото си искате. В тази област имаме налице 8 изобретения. Според мен зелената течност ще стане изобретение и ще добие право да се нарича така, когато международната общественост я приеме.
Въпрос: Защо новото гориво не го внедрите в България?
Отговор: Само малка част от леките коли ще ста­нат екологично чисти, а останалите ще се движат и ще замърсяват земята и въздуха. Разберете, отнася се за глобален световен проблем и локалното му приложе­ние го лишава от какъвто и да е смисъл.

При демонстрациите на д-р Найденов пред чуждестран­ните учени, специалисти и журналисти се разясни, че водно­то гориво не може да се използва директно при самолетите, тъй като замръзва при минус 40°С. В експериментите има елементи на абсурдност. На пръв поглед излиза, че водата гори, а не е така. С прибавянето на химическото съединение, зелената течност, в структурата на водата стават коренни промени, връзката между кислорода и водорода се разхлабва и вече при 90°С водородът се запазва, а освободеният от връзката си кислород започва да поддържа горивния процес. Затова водното гориш в карбуратора и в двигателя не се нуждае от външен приток на кислород, както при бензина. Карбураторът вместо да се отваря, се затваря. Ясно е: механизмът на горивния процес е коренно противоположен. Съгласни сме, че човечеството за пръв път се сблъсква с подобно откритие, но явлението е напълно закономерно.

Кратко пояснение за другото научно откритие на д-р Стефан Найденов - осъществяване на студен естествен ядрен синтез при потапяне на паладий гъба в разтвор от тежка вода с обикновена.

При тази демонстрация се показва как обикновена вода може да се използва като източник на енергия, без да се влага външна такава. Тайната е в предварителната обработка на паладий гъба, който по чистота е три девятки (999).
Ето и описание на опита. Първо се измерва фонът на радиацията на гама-лъченето. Уредът показва, че фонът е 4 импулса в сек. Взема се един литър вода и се прибавя в нея 23 милилитра тежка вода. Получава се смес от тежка вода с обикновена. Поставя се паладий гъба. След известно време започва реакцията. Въпреки че може да е грешка, на първо време ще казваме, че реакцията е студен ядрен синтез. Основание да счита­ме, че е така, ни дава начинът, по който тя протича.
Реакцията започва с отделяне на кислород и водород; температурата започва да се покачва и може да стигне до 105°С в затворено пространство и много повече. За да не се изпарява водата, се контролира температурата непрекъ­снато със строго количество паладий гъба и с непрекъс­нато доливане на вода за поддържане на нивото. При реакцията се отделя хелий и гама-лъчене, което за 12 минути стига до 600 импулса в секунда. При по-продължително време радиацията стига до 6000 им пулса. Тогава вече се работи с оловен похлупак, който не позволява лъчите да проникнат навън. Така че след 10-20 часа непрекъсната работа опасността от гама-лъчите става голяма. Ако поставим повече паладий, нивото на радиацията ще бъде много опасно. След из­важдане на паладий гъба от водата естественият ядрен синтез автоматически се прекратява, гама-лъченето също престава. Водата и паладий гъба не са повече радиоактивни. Това разрешава загрятата вода веднага да се използва за битови нужди.
Отделяне на бързи и бавни електрони не е констати­рано. Доказано е обаче, че в началото има сливане на един деутерон от тежката вода (Д2О) с един протон на обикновената вода (Н20).
Това става в микроскопични условия благодарение на създадените при обработка микроскопични канали и пукнатини в паладий гъба от порядъка на 103 - 105 АНГСТРЬОМА. На супер-микрониво се образуват „мик­роскопични ускорители". При сливането на деутероните от тежката вода с протоните от обикновената, как­то се извършва в микроскопичните условия, се развива висока ефективна температура и високо налягане. Една част от тях отиват за разлагане на водата на кислород и водород, а другата довежда до осъществяване на ядре­ния синтез, при което се отделя хелий и гама-лъчение.
Видяхме, че при този естествен ядрен синтез обилно се отделя водород, който може да се използва като чисто екологично гориво в превозните средства и в индустрия­та; кислород, който също има широко приложение. Загрятата вода би могла да намери приложение за индуст­риални и битови нужди.

На пресконференцията, състояла се на 26.10.1989 година, на д-р Найденов му бяха зададени редица въпро­си относно студения ядрен синтез от страна на чужде­странните учени и журналисти.
Представителят на холандския физически институт, г-н Марк Миерас, зададе няколко въпроса:
- Д-р Найденов, откритието ви изглежда изключи­телно, но искам да отхвърлим всякаква несигурност. Вие твърдите, че реакцията е ядрена. Доколкото знам, при ядрена реакция има неутронно излъчване. Измер­вали ли сте неутронната реакция? Анализирали ли сте продуктите от реакцията? И трети въпрос, преди поло­вин година двама американски учени направиха сходно откритие. Как е възможно да сте открили това, което хиляди изобретатели по света не можаха да открият?
- Дали сме изследвали подробно тази реакция. За­почвам от третия въпрос. Колегата говори за реакция­та на Флайшман и Понс. Ние нямаме нищо общо с тях. Те използват паладиев електрод, заобиколен от плати­нова спирала, потопена в тежка вода. При протичане на електрически ток молекулите на тежката вода се разлагат и деутерият прониква в кристалната решетка на паладия и го насища. Реакцията протича с отделяне на енергия, образуват се неутрони и хелиеви ядра. Много учени отхвърлиха този студен ядрен синтез, но сега започнаха тихомълком усилено да работят по не­говото повтаряне и усъвършенстване.
При нас случаят е друг. Няма образуване на бързи неутрони, а има об­разуване на хелий благодарение сливането на един де­утерон от тежката вода с един протон от обикновената. От това сливане има гама-лъчение, което ние засичаме със свръхпрецизен измервателен уред.
Искам да направя едно малко отклонение. Химическият елемент паладий беше открит през 1803 година в една мина в Орегон (САЩ). Нарекли го паладий в чест на астероида Палас, забелязан в космоса само година преди това. Почти два века по-късно металът напусна тъмнината на забравата, за да обещае светлина на чо­вечеството под формата на енергия.
През март 1989 г. Флайшман и Понс съобщиха новината за студения ядрен синтез, който се осъществява благодарение на този рядък и скъп метал. Веднага неговата цена рязко се покачи. На борсата в Ню Йорк един килограм паладий сега струва около 18 500 долара.
Този бял метал - роднина на платината и братовчед на родия, иридия, рутения и осмия - ще намери прило­жение в създаването на нов тип, напълно безопасни яд­рени централи, които ще използват студения ядрен син­тез.
На въпроса защо и това изобретение не е патентова­но д-р Найденов изложи следното съображение: „Ни­кола Тесла - югославският учен, живял в САЩ (1856-1943), е дал на света над 800 изобретения. Накрая на живота му югославското правителство е плащало по 5 хил. долара в хотелите на Ню Йорк, за да живее самият изобретател.
Известно ни е от историята, а и сме свидетели на много примери, когато велики идеи и открития са били пренебрегвани, не им се е обръщало внимание, а авто­рите им са оставяни в забвение, оскърбявани и дори премахвани физически.
Откритията на д-р Найденов рушат конвенционал­ното съзнание и мислене. Водното гориво - смес от вода и зелена течност, скоро ще движи всякакъв вид ав­томобилни двигатели и разгаря мазутната горелка в про­мишлеността, развивайки температура от 3000°С. Вме­сто питейна ще се използва морска вода. А студеният ядрен синтез, същността на който за съжаление все още не е разбран от много учени, ще залегне в основата при създаване на икономични и напълно безопасни яд­рени електроцентрали.
Всеки един от нас може реално да си представи как­во ще бъде икономическото и екологическото значение на тези две епохални и чудотворни открития. От ауспу­ха на автомобилите вече няма да излизат отровни газо­ве. Човечеството ще въздъхне, защото ще престанат да се изхвърлят милиардите тонове отровни газове в ат­мосферата. Всеки здравомислещ човек - не е необхо­димо да е някакъв специалист - сам ще прецени голя­мото значение на откритията за здравето на хората.
Великото винаги се е раждало от невероятното и от абсурдното и не е било плод на конвенционално мис­лене. Тези открития ще имат съдбоносни последици за човечеството, защото ще разрешат не само екологич­ни проблеми, но и енергийната криза.
Откритията на д-р Найденов са предназначени за ця­лото ЧОВЕЧЕСТВО и те ще бъдат предоставени на све­та в подходящ момент, за да бъде решен проблемът за тяхното След излъчените от Българската телевизия интервю­та с д-р Стефан Найденов до него, до Българската теле­визия и до Секретариата на ЕКОФОРУМ ЗА МИР по­стъпиха много искания от учени и обществени дейци да бъде информирана по-широко обществеността за неговите проекти и научни открития. Проявен бе инте­рес към тях и от чужбина.
Получил необходимите пълномощия, Секретариатът на ЕКОФОРУМ ЗА МИР реши да организира тази пре­сконференция и да предложи тези проекти на внимани­ето на обществеността и учените. Отнася се до два глобални проекта: първия - за водата като източник на гориво, и втория - за възстановяване на смъртоносните пробиви на озоновия щит на земята.
Автор на тези два проекта, както е известно от раз­дадения материал, е доктор Стефан Найденов - лекар, химик, електроинженер - почетен член на световното движение ЕКОФОРУМ ЗА МИР и носител на златния знак на движението.
Доктор Стефан Найденов е автор на 48 изобретения - от които 24 собствени, самостоятелни - лекарствени препарати по оригинални български технологии. Те са разпространени в десетки страни в света. Който желае, може да се запознае с по-важните от тях. (Показва се таблото с лекарствата и авторските свидетелства.)
Тук не говоря за други проекти и открития на д-р Найде­нов, не по-малко значими, които в далечно време ще бъдат направени достояние на научната и широката общественост. И една забележка! Бих замолил тя да се вземе под внимание от присъстващите! Поставен е въпросът защо именно ЕКОФОРУМ ЗА МИР провежда тази конферен­ция ! Отговарям! Световното движение ЕКОФОРУМ ЗА МИР е отворена институция. То дава изява на всички учени и откриватели - признати и непризнати, принад­лежащи или непринадлежащи към определени институти, чиито проекти и открития биха имали значение за човека и човечеството, за живота на земята.
Кой би ни оправдал, кой би ни простил, ако останем слепи и глухи към подобни проекти или ги отхвърлим само защото не били предварително благословени, или само защото на пръв поглед са изглеждали невероятни.
За спасението на човечеството няма оторизирани и неоторизирани. За спасението на човечеството всеки има право и всеки е длъжен. А това още повече се отна­ся до едно движение, на което това е единствената цел!
Предлагам най-напред да видим филма, който ще ни даде представа за първия проект на доктор Найденов - водата като източник на гориво. Моля - оператора!
(Прожектира се филмът, в който се демонстрира ре­акцията на водата с паладий гъба, както и работата на автомобилен двигател „Волга" и мазутна горелка с вод­ното гориво.)
Съдържание на филма „Водата като източник на енергия и гориво"
Д-р Найденов (на кинолентата):
Целта на експериментите е да покажем как може при определени условия водата да се използва като източ­ник на енергия и горива. Ще проведем три експеримен­та:
Първи експеримент: вземаме един литър питейна вода, поставяме 20 милилитра тежка вода, прибавяме паладий гъба. Отделя се водород, кислород и топлина.
Втори експеримент: използваме волгов двигател на стенд. За гориво - един литър питейна вода и 70 мл зелена течност. Двигателят работи нормално.
Трети експеримент: използваме мазутна горелка на стенд. За гориво - 5 литра питейна вода и 50 мл зелено масло - пълен горивен процес.
Сега ще ви покажем първи експеримент: вземаме 1 л питейна вода. Изсипваме водата в тази колба. Поставяме 20 мл тежка вода. Разбъркваме добре тежката вода с питейната. Оставяме паладий гъба в така получения разтвор. Реакцията започва. Отделят се водо­род и кислород. В момента ще включим радиометьр, за да определим фона на гама-лъченето. Фонът е норма­лен - 3-4 импулса в секунда. Изваждаме паладия гъба и реакцията спира. Ако поставим паладия отново, реакци­ята започва пак. Ако оставим реакцията да поработи 30-40 мин, ще направим повторни измервания.
Изминали са 42 минути. Имаме увеличение на гама-лъчението с 200-260 импулса в секунда. Поставяме ре­акцията да работи 7-8 часа, след което ще направим нови измервания.
Изминали са 8 часа. Реакцията е много бурна. Отде­лят се обилно водород и кислород. Температурата на водата е 63°С. Сега ще измерим радиацията. Радиация­та е 1800 импулса в секунда. Ако прибавим питейна вода, реакцията няма да спре, ще продължи да работи. Повторно ще измерим радиацията. 1800 импулса в секунда. Това идва да покаже, че тази реакция е управ­ляема ядрена реакция.

Ще покажем втория експеримент:
Вземаме 1 л питейна вода. За втория експеримент използваме волгов двигател на стенд.
В момента ще пробваме двигателят дали има гориво. Няма гориво. За сигурност директно ще вкарваме вода­та през карбуратора. Прибавяме 70 мл зелена течност. Разбъркваме разтвора. Изсипваме в стъкления резерво­ар. С кибритената клечка демонстрираме, че горивото не е летливо. Повтаряме с кибритената клечка. Запълва­ме карбуратора с горивната течност. Пускаме двигателя в движение. Спираме двигателя и повторно запалваме. С това завършихме втория експеримент. Приложе­ние известно: водата се използва като гориво.

Показваме третия експеримент:
За гориво използваме 5 литра питейна вода. Отива­ме на мазутна горелка на стенд. За третия експеримент използваме 50 мл зелено масло. Пускаме горелката в действие. Имаме осигурена рециркулация на гориво­то. Запалваме първа дюза. След пет секунди - втора дюза. Дължината на пламъка е 1,2 м.
При горенето се получават водни капки и пара.
Имаме пълен горивен процес с отделяне на водни капки и водна пара при горенето.
Приложение известно. Може да се задават въпроси.

Веселин Нейков: От филма видяхме едно непозна­то явление във физиката. Водата гори. Водата става гориво за автомобили и всякакви други двигатели. Въпреки това някои от вас ще пожелаят да го видят. Давам думата на д-р Стефан Найденов.
Д-р Стефан Найденов: Уважаеми дами и господа, другари и другарки, колеги,
Ще бъда кратък, но няма да бъда елегантен в изло­жението. Ще се старая да бъда разбираем.
Ние сме разработили глобален проект за опазване на околната среда: за ликвидиране на озоновите дупки, за възстановяване на озоновия слой до 6,9 милиарда тона озон и на химизма на атмосферата. Проектът има З основни направления:
Първото: използване на водата като гориво и енер­гия в пет варианта, използване на висококалорични го­рива, които не замърсяват околната среда.
Второто: индиректен сканиращ метод, който позво­лява да се сканира съставът на земната атмосфера във всяка минута, секунда и да се следи изменението на озо­новия слой.
И последното направление на глобалния проект е установка за изкуствено възстановяване химизма на озо­новия слой.
В основата на третото направление на глобалния проект е използването на метален водород, който е свръхпроводим. Специалистите знаят какво значи това. Проектът възлиза по нашите изчисления на 3900 мили­арда долара. Той може да се осъществи само с помощ­та на всички страни, които да го обсъдят предварител­но и да оценят възможностите на проекта.

Сега минаваме към работа: тук ще изменим малко опита. Първо ще измерим фона на радиацията на гама-лъче­нето. Фонът на радиацията е 4 импулса в секунда. Тази колба е от 1 литър, наливаме 900 мл вода, за да съкра­тим времето, прибавяме 23 мл тежка вода. Получихме една смес от тежка вода и обикновена питейна вода. Поставяме паладий гъба. Аз фактически крия от вас обработката на паладия. Ако поставите обикновен па­ладий или необработен паладий гъба - няма реакция, тук е тайната. Поставяме паладий гъба. След известно време започва реакцията. Ето я. Ние сме установили, че се отделя водород и кислород, с газ-спектър и активационен анализ, с бързи неутрони и се отделя хелий, но не в момента, след известно време. Ако, както видяхте във филма, извадим паладия, реакцията спира. Нека да поработи и се стабилизира, а ние ще обсъдим с вас на­кратко какво сме доказали и каква е тази реакция, Тази реакция не е химична, не е каталитична. Ние твърдим, че е естествена ядрена реакция. Защо? Ще ви обясня след малко.
Докато поработи реакцията, ще минем на следващия експеримент. Слагам 180 мл вода и 1 мл от зеленото вещество. Знам, че ще ме упрекнете, че се гаси с амо­няк. Би трябвало в 200 мл вода да поставя зелена течност 14 мл, а аз ще поставя 7 мл, една капка е 7 мл... То се омесва бързо, нищо, че трябва бъркалка. Запалва се и гори. (Експериментът се демонстрира). Минали са 7 минути. Тежката вода служи само за старт, след като почне, реакцията не спира. Отливаме от водата и доливаме нова - реакцията продължава. Когато извадим па­ладия, тогава спира. Тя може да работи до пълното из­разходване на цялото количество вода, паладият прак­тически не се изразходва. Ние работим с тези парчета паладий повече от година непрекъснато, без спиране процеса на реакцията. Винаги се отделя водород и кис­лород. Ако сложим допълнително паладий, реакцията се засилва много повече, водата се загрява много пове­че, но ние нямаме за цел да изпаряваме водата. Ние имаме за цел да покажем използването на водорода и кислорода, а и на топлината, която се отделя. Какво представлява тази реакция за нас? Ние разполагаме със суперпрецизна апаратура. Химична не е. Използваме обикновена вода и тежка вода, а можем да използваме и морска вода. Тежката вода се прибавя само за старт и след това не е необходимо. Защо? Протичат следните реакции: да припомня, тука има учени и те знаят, но журналистите не знаят, че паладият единствен има свой­ството да поглъща 3000 обема водород от собствения си обем. Това парче паладий във водородна среда и диутерий поглъща 3000 обема, това е едно, и второ: па­ладият има електронна конфигурация - 2, 8, 18, 18 и 0. Няма друг елемент с 0 конфигурация в последната ор­бита. Обърнете внимание, този факт е много важен. Когато поглъща паладия, не се образува паладиев хидрид. Реакцията протича на два цикъла. Първият цикъл: протон - протон - неутрон. Да припомня: водородът има един протон и един електрон. Тежката вода диутерия има протон, неутрон и електрон. Този цикъл не е известен в литературата. Имаме компресия, сливане на ядрата на водорода и диутерия и се получава хелий. Ние го хващаме с газ мас хелия. Ние хващаме гама-лъчене. В момента са минали 12 минути. Сигурно ще е, малко лъчението, но не е малко: 600 импулса в секун­да. Това лъчение е поносимо, но ние сме стигнали до 6000 импулса. Затова имаме оловен кафез, с оловно стъкло с еквивалент 3 мм олово, който не позволява на лъчите да проникват навън, опасността идва след 10-20 часа. Ако сложим много паладий, нивото на лъчението ще бъде по-голямо.
Втори цикъл: само протон - протон. Какво става вътре, как ние сме го доказали за нас? С тежката вода и паладия протича първият цикъл и се образува хелий, а също атомни температури на ниво екстрьоми. По ин­директен път сме установили, че се получават атомни температури, но по-точно казано, при водорода и диу­терия има 28 мегаелектрон волта. Учените знаят какво значи мегаелектрон волта, но журналистите понякога пишат бомбастични неща - това е ускорението на 1 електрон между поле на 28 милиона волта. Значи вътре е поле 28 милиона волта, на такова минимално про­странство, и принуждава първо, водата да се разпада на водород и кислород, второ, да се образува хелий, и тре­то, да се образува тежка вода. Тежката вода се израз­ходва и минава вторият цикъл. Вторият цикъл е между протон - протон, на 26,9 мегаелектрон волта. Започва пак образуването на диутерий. По този начин имаме намаляване на тежката вода и увеличаване на тежката вода. Такъв е общо взето цикълът за отделяне на водо­род и кислород, и топлина.
Аз съм си приготвил 9 въпроса, които предполагам, че ще ми зададете, но вие имате думата.

Въпрос: Аз съм представител на холандския инсти­тут. Аз съм физик. Казвам се Марк Миерас. Аз имах честта да бъда на това прекрасно представяне. Вашето откритие изглежда най-малкото изключително. На прак­тика няма факт, който да бъде отхвърлен, само бихме искали да отхвърлим всякаква несигурност. Ще задам три въпроса, ако ми разрешите:
- Вие твърдите, че има въздействие с ядрена реак­ция. Доколкото аз знам, една ядрена горивна реакция е неутронно излъчване. Вие измервали ли сте неутрон-ната радиация? Това гориво би трябвало да бъде съвсем чисто. Анализирали ли сте продуктите на реакцията? И трети въпрос: преди половин година двама амери­кански учени направиха едно откритие със съвсем същите елементи, паладий и водород, и като резултат на това в целия свят започнаха същите изследвания, търсещи явленията, които вие преди малко ни показах­те. Как е възможно вие да сте открили това, което хи­ляди изобретатели по света не можаха да открият? Бла­годаря ви много.
Отговор: Първи въпрос: дали сме изследвали подроб­но тази реакция. Да. Аз ще започна от третия към първия въпрос. Колегата говори за реакцията на Флайшман и Понс. Ние нямаме нищо общо с реакцията на Флайш­ман и Понс, защото те използват електрически ток. Те използват електролиза на тежка вода. Там би трябвало да се отделят бързи неутрони, които като бомбардират стените на съда, се отделя гама-лъчение. Някои от­хвърлят тази реакция, други я одобряват. Прибързано проф. Кузмин и доц. Висоцки я признаха, а после я от­хвърлиха. Не бива така с лека ръка да се съди, трябва прецизна апаратура. Тук няма бързи неутрони, нито бавни неутрони, тука има образуване на хелий. Тука има обра­зуване на хелий благодарение на сливане на две ядра. Едното на водорода с диутерия или на два водорода. При сливането на две ядра се отделя гама-лъчене. Гама-лъченето ние го засичаме. Това е портативна апаратура, но ние имаме в лабораторията суперпрецизна апаратура. . . . . . . . . . . . .
ogilc
новак
 
Мнения: 3
Регистриран на: 18 Окт 2010 01:11

Re: Проф. Стефан Найденов

Мнениеот Gogo55 » 22 Яну 2013 22:24

И кво искаш да кажеш с този голям пост?
Gogo55
Администратор
 
Мнения: 523
Регистриран на: 30 Яну 2010 05:17

Re: Проф. Стефан Найденов

Мнениеот NewAge » 27 Яну 2014 15:53

ето повече за въпросната зелена течност: http://beinsa.info/index.php?option=com ... &Itemid=58
NewAge
новак
 
Мнения: 14
Регистриран на: 09 Мар 2010 15:54


Назад към Водни

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта

cron